Skip to content
Artwork for Европа отблизо - с Веселин Желев

Европа отблизо - с Веселин Желев

ClubZ

В подкаста "Европа отблизо международникът Веселин Желев представя анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Play
  • 5 episodes
  • Avg 35 min
  • Bulgarian
  • S1 · E12
    October 12 · 32 min

    Европа отблизо, еп. 12 - Връщането към Европа вече не е табу: защо британците преосмислят Брекзит

    Здравейте, Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България. Шест години след окончателното напускане на Европейския съюз Великобритания навлиза в нов етап от дебата за връзката си с Континента. В новия епизод на подкаста „Европа отблизо“ разговаряме с базираната в Лондон журналистка Румяна Вакарелска за политическите, икономическите и обществените процеси, които постепенно променят британското отношение към Брекзит и правят възможен разговор за все по-тясно сближаване с ЕС. Подкрепата за подобен обрат вече не е маргинална идея. Според обсъдените в подкаста социологически данни все повече британци смятат Брекзит за грешка и определят напускането на ЕС като неуспешен проект. Особено показателни са нагласите сред младите поколения, които в огромното си мнозинство предпочитат по-близки отношения с Европа и биха подкрепили бъдещо завръщане на страната в европейското семейство. Разговорът проследява и причините за тази промяна. Според Вакарелска британската икономика продължава да изпитва последствията от прекъсването на връзките с единния европейски пазар. Недостигът на квалифицирани кадри, трудният достъп на младите хора до жилища, по-слабият икономически растеж и масовото напускане на страната от образовани млади британци са сред факторите, които подкопават аргументите на привържениците на Брекзит. Особен интерес представлява анализът на политиката на новия британски премиер Анди Бърнъм, представен като първия министър-председател след Брекзит, който предприема реални стъпки към институционално сближаване с Европейския съюз. Вместо директно да поставя въпроса за нов референдум, той залага на постепенно сътрудничество в области като сигурността, отбраната, образованието, индустриалните стандарти и енергийната политика. Именно този прагматичен подход може да се окаже политическият мост между днешната реалност и евентуално по-тясно обвързване с ЕС в бъдеще. Подкастът не подминава и трудните въпроси. Ако Великобритания поиска да се върне в ЕС, ще бъде ли готова да приеме условията, които преди отказваше? Възможно ли е отново да търси специален статут и изключения? Готов ли е самият Европейски съюз да приеме обратно държава, която избра да го напусне? В заключителната част разговорът излиза отвъд британската политика и разглежда влиянието на променящата се международна среда, възхода на десните партии в Европа, отношенията между Лондон и Вашингтон и ролята на Доналд Тръмп за бъдещото геополитическо позициониране на Обединеното кралство. Резултатът е задълбочен и аргументиран анализ на един от най-важните европейски въпроси на следващото десетилетие: дали Брекзит беше финал на една история или начало на дълъг път обратно към Европа. Чуйте целия разговор в „Европа отблизо“ и се абонирайте за рубриката от бутона "Влез в Клуба", за да не пропускате анализите на ключовите политически процеси, които променят Европа и мястото на България в нея.

  • S1 · E11
    September 21 · 34 min

    Европа отблизо, еп. 11 - Радан Кънев: Европа трябва да търси съюз с Канада, а не да чака Брюксел

    В новия епизод на подкаста „Европа отблизо“ евродепутатът Радан Кънев защитава идеята за много по-тясно партньорство между Европейския съюз и Канада, като дори поставя под съмнение дали бъдещата европейска политика за сигурност трябва да се гради основно през институциите в Брюксел. Според него предложението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за асоциирано членство на Канада е по-малко важно от реалното задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността, отбраната, ресурсите и икономиката. Кънев подчертава, че инициативата за сближаване всъщност идва в голяма степен от самата Канада, където значителна част от обществото подкрепя по-тясна връзка с Европа. В разговора той развива тезата, че Европейският съюз все още не е самостоятелна глобална сила заради липсата на достатъчно политическо единство в сферата на отбраната. Затова бъдещият съюз по сигурността трябва да включва и държави извън ЕС като Великобритания, Норвегия и Канада, които според него са незаменими партньори за европейската стратегическа автономия. Кънев определя България като стратегически слаба държава, но настоява, че страната има потенциал да играе важна роля в по-широка европейска система за сигурност благодарение на позицията си на Черно море, отбранителната индустрия и развиващия се високотехнологичен сектор. Евродепутатът предупреждава, че Европа остава силно зависима от външни ресурси и именно затова достъпът до канадските суровини, енергийни ресурси и стратегически материали придобива все по-голямо значение. По думите му сътрудничеството с Канада е не просто възможност, а потенциална необходимост за изграждането на по-независима европейска политика по сигурността. В заключение Кънев призовава България да не остава пасивен наблюдател на процесите. Той смята, че София трябва активно да търси общи позиции с Румъния, Гърция и други държави от Източна и Югоизточна Европа, за да заеме място сред държавите, които оформят бъдещата архитектура на европейската сигурност, вместо да се оказва принудена да я следва със закъснение.

  • S1 · E10
    July 20 · 33 min

    Европа отблизо, еп. 10 - Унгария търси роля в Европа. България – удобен ъгъл.

    Унгария отново се опитва да играе по-голяма роля, отколкото размерът ѝ предполага. Новият премиер Петер Модьор предлага конструктивна, проевропейска визия: регионално обединение на Централна Европа, което да даде на Будапеща повече тежест в ЕС. Това е рязък завой от конфронтационния стил на Виктор Орбан - и демонстрация на политическо самочувствие, което унгарският елит пази от края на XIX век насам. В подкаста на „Европа отблизо“ уважаваният български политолог Огнян Минчев прави паралел, който за българската публика е най-важният: Унгария има политически елит, способен да мисли стратегически, да формулира интереси и да ги защитава. България - не. Минчев е категоричен: докато Будапеща търси съюзници, за да увеличи влиянието си, София продължава да функционира като „слугински елит“ - наследник на компрадорските структури от комунизма, неспособен да изгради национален проект, камо ли регионална инициатива. Унгария се стреми да бъде фактор. България се стреми да не пречи. Това е разговор за разликата между държавност и живуркане, между лидерство и оправдание, между стратегическо мислене и олигархична инерция. Разговор, който не просто информира - той провокира.

  • S1 · E9
    July 13 · 36 min

    Европа отблизо, еп. 9 - Европа се пренарежда. България се лута

    Европа се пренарежда под натиска на САЩ. След срещата на върха на НАТО в Анкара континентът влиза в ускорена трансформация - военна, политическа, институционална. Съединените щати постепенно отдръпват чадъра си, а европейските държави са принудени да изграждат собствен отбранителен капацитет. В същото време Украйна демонстрира сила, която дори Доналд Тръмп вече не може да отрече. „Зеленски държи цяла колода карти“, казва философът и социолог Стефан Попов в най-новото издание на подкаста ни. Но докато Европа се пренарежда, България се лута. Правителството на Румен Радев говори едно в Берлин и Париж, а друго в София. Отказва да подпише ключови документи на НАТО, блокира санкции срещу руския патриарх, бави присъединяването към международния трибунал за агресията срещу Русия. Попов е категоричен: това е неустойчива и опасна позиция, която може да остави страната ни в изолация - точно когато Европа най-силно се нуждае от координация и единство. В този епизод на "Европа отблизо" Попов прави най-цялостния досега анализ на новата геополитическа реалност: защо Европа вече няма избор и трябва да изгради собствена отбрана; какво означава американското „лицензиране“ на производство на ракети "Пейтриът" в Украйна; защо Русия е обречена да води война - и защо преговори с Путин са илюзия; какво рискува България, ако продължи да играе двойна игра между Европа и Москва. Този разговор не просто информира, а тревожи. И поставя въпроси, които българската политика избягва, но които вече не могат да бъдат отлагани.

  • S1 · E8
    June 22 · 38 min

    Европа отблизо, еп. 8 - Иран след войната: нова геополитическа бомба под Европа

    В новия епизод на „Европа отблизо“ уважаваният политолог и международен анализатор Мартин Табаков поставя диагноза на най-опасната следвоенна трансформация в Близкия изток – такава, която вече променя европейската сигурност и засяга пряко България. Разговорът започва от най-важното: САЩ и Израел не постигат целите си, а Иран излиза от конфликта не отслабен, а по-радикализиран и по-неотстъпчив, както подчертава Табаков. Той цитира факта, че „ядрената програма на Техеран е в състояние на нокаут“, но не и унищожена, а наследникът на Хаменей е „много по-подвластен на Ислямската революционна гвардия“ . Най-голямата заплаха за Европа обаче не е ядрената програма, а Ормузкият проток, който според Табаков се е превърнал в „пистолет, опрян в челото на света“. Инфраструктурата за добив и пренос на петрол в Залива е „сериозно повредена“ и възстановяването ѝ „ще отнеме години“. Това означава едно: Европа остава уязвима, а България – още повече, предвид зависимостта си от глобалните енергийни потоци. Табаков очертава и европейския парадокс: докато ЕС обсъжда разширяване на морската мисия в Червено море към Ормуз, европейските държави нямат ресурс за подобна операция. В същото време Иран може да реши да облага корабите с такси – нов инструмент за натиск, който би ударил директно европейската икономика. Епизодът разкрива и още една тревожна тенденция: американската стратегия е довела до по-тясно сближаване между Иран и Русия, въпреки че Вашингтон се опитва да ги раздели. Това има пряко отражение върху войната в Украйна и европейската сигурност. За България разговорът е особено важен. Енергийната стабилност, цените на горивата, ролята ни в европейските мисии и позицията ни в ЕС – всичко това зависи от динамиката в Залива, която Мартин Табаков анализира с прецизност и дълбочина. Този подкаст е ключов за всеки, който иска да разбере какво следва за Европа – и за България – в един свят, в който Ормуз може да се окаже по-непосредствена опасност от иранската ядрена програма.

Showing 1–5 of 5 episodes